Армагедон

Начало книги

Той вървеше безцелно, не знаеше или не се бе сетил да се запита къде отива. Луташе се в произволни посоки — „брауново движение“ помисли той и терминът му беше особено близък, като думите, които човек използва с лекота.

Теренът беше пресечен — някаква вилна зона на брега на морето, в която съвсем не беше ясно как и дали въобще се излиза на плажа.

Той се луташе между парцелите, в които основната растителност бяха големи, мътнозелени кактуси и случайно разбра, че всъщност мечтаеше да достигне някакси до морето и да се бухне в него. Жегата беше непоносима, почти убийствена.

Блуждаещият попипа бузата си и констатира, че е брадясал. Изненада го не този факт, а това че брадата му бе само на няколко дена. Очакваше да са повече.

От вилата в чийто двор се намираше излезе мъж и го погледна, той също погледна мъжа. Нямаше „Разкарай се от двора ми!“ или „Моля напуснете частния ми имот.“ Самата поява на обитател във вилната зона изглеждаше странна, за всички останали къщи бе съвсем правдоподобно да са пусти и необитаеми.

Читать дальше →