Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света

Начало книги

— Трябва да дойде всеки момент — каза Макс. — Честна дума. Ще дойде.

Дребният на масата кимна в отговор, а Макс си помисли, забърсвайки бара: „За какво му е притрябвал човек като Пит?“

В бара влезе жена с приятна външност и си поръча уиски със сода. Докато приготовляваше напитката, Макс продължи да говори на дребния.

— Не ми е работа — рече той, — но за какво ви трябва Пит?

— Моля? — попита жената.

— О, извинете, мадам — каза Макс. — Говорех на оня дребния приятел на отсрещната маса. („Дребният приятел на масата — повтори Макс наум. — Ама че приказки, дявол да го вземе!“)

— Той ми е приятел — каза дамата.

— Не, не — прекъсна я Макс. — Говорех на онзи дребния джентълмен ей там. (Дребният джентълмен? Стига с тая дума „дребен“.)

— Добре, и тъй да е — каза дамата. — Той е мой приятел.

— Кой?

— Пит — отвърна тя.

Дребният стана от масата и се приближи до бара. Огледа жената и се поусмихна.

(Това пък какво значи? — помисли Макс.)

Читать дальше →