Един ден от залеза на света

Начало книги

Една сутрин в края на септември 1955 година един човек слезе от такси пред нюйоркски хотел, плати на шофьора и подреди на тротоара багажа си, състоящ се от три чанти.

От хотела излезе пиколо, погледна човека и каза:

— Йеп Мускат?

— Как сте? — рече човекът. — Боя се, че съм забравил името ви.

— Бърт.

— Разбира се. Дали мога да наема стая, как мислите?

— Намират се стаи.

— Бих искал да е по-нависоко, с изглед към Петдесет и шеста улица.

— Вал е на рецепцията. Той ще ви даде най-хубавата стая, с която разполага.

— Вал?

— Валенсия. Приятелят на Карлос. Сега той е помощник-управителят.

— А Карлос?

— Карлос напусна отдавна. Тук вече не е същото. Вървете, аз ще внеса багажа.

Стъпалата към Петдесет и шеста улица бяха същите, въртящите се врати бяха същите, фоайето беше същото, рецепцията зад ъгъла беше същата и отзад Валенсия беше почти същият. Във всеки случай, все още се усмихваше, чистото му лице бе все така тясно, косата му — все така черна, очите му — все така блестящи и усмихнати.

Читать дальше →