Светлината, която изгубихме

Начало книги

ПОЗНАВАМЕ СЕ БЛИЗО ПОЛОВИН живот. Виждала съм те усмихнат, самонадеян, безкрайно щастлив. Виждала съм те прекършен, наранен, изгубен. Но никога не съм те виждала такъв. Ти ме научи да търся красотата. Дори в мрака, сред разрухата, винаги успяваше да откриеш светлина.

Не зная каква красота ще открия тук, каква светлина. Но ще опитам. Ще го направя заради теб. Защото знам, че и ти би го направил заради мен.

В нашия съвместен живот имаше толкова много красота. Може би точно оттам би трябвало да започна.

ПОНЯКОГА ПРЕДМЕТИТЕ СЯКАШ СА ЖИВИ СВИДЕТЕЛИ на историята. Представях си, че дървената маса, около която се събирахме за Шекспировия семинар на Крамър през последната година от следването, е връстница на самия Колумбийски университет — как стои в това помещение още от 1754 г. и как с течение на вековете краищата й са се изгладили от лактите на студенти като нас, което, естествено, няма как да е истина. Аз обаче си я представях така. Също и студентите, които са седели около нея по време на Американската война за независимост, на Гражданската война, на двете световни войни, на войните в Корея, Виетнам и Персийския залив.

Читать дальше →