Злочестие

Начало книги

Виждал съм страховитите дълбини.

Бях във Вавилар, Възродения Вавилон. Бивш Ню Йорк Сити. Взирах се в пламтящата алена звезда, позната като Злочестие, и знаех — непоколебимо — че нещо вътре в мен се бе променило.

Дълбините ме бяха припознали като свой. И макар да ги отблъснах, още нося скрития им белег. Настояват, че отново ще ме имат.

Слънцето надзърна иззад хоризонта като главата на гигантска радиоактивна морска крава. Бях приклекнал, скрит — ако щете вярвайте — в едно дърво. Бях забравил как миришат.

— Добре ли сме? — прошепнах по линията. Вместо да ползваме мобилните телефони, разчитахме на стари радиостанции, които бяхме нагодили да работят със слушалките. Докато говорех, аудиото пращеше и пукаше. Примитивна технология, но в тази ситуация — съществена за тази работа.

— Секунда — отвърна Меган. — Коуди, на позиция ли си?

— Много ясно — изпука отговорът, обагрен със спокойно южняшко провлачване. — Ако някой пробва да се промъкне до теб, момичето ми, ще му пусна куршум в носа.

Читать дальше →