Ритматистът

Начало книги

Когато Лили се втурна в коридора, лампата ѝ угасна. Захвърли я настрани и плисна газ по боядисаните стени и хубавия килим. Течността проблесна на лунната светлина.

Къщата беше празна. Тиха, ако не се брои паническото ѝ дишане. Беше се отказала да вика. Явно никой не чуваше.

Като че целият град беше мъртъв.

Лили връхлетя в дневната, после спря — не беше уверена какво да прави. В ъгъла тиктакаше голям часовник, огряван през панорамните прозорци от лунната светлина. Оттатък се простираше силуетът на града — сгради, извисяващи се на по десет етажа, че и повече, а помежду им се кръстосваха релсите на железницата. Джеймстаун, нейният дом през всичките шестнадесет години от живота ѝ.

Ще умра, помисли тя.

Отчаянието си проправи път през ужаса ѝ. Отмести люлеещия се стол в средата на стаята, после припряно нави килима, за да стигне до дъсчения под. Бръкна в кесията, която висеше на халка на полата ѝ, и извади един тебешир, бял като кост.

Читать дальше →