Душата на императора

Начало книги

Гаотона прокара пръсти по дебелото платно, взрян отблизо в едно от най-великите произведения на изкуството, което някога беше виждал. За съжаление, обаче, то беше лъжа.

— Тази жена е опасна — изсъскаха гласове иззад него. — Това, което прави, е извращение.

Гаотона обърна платното към оранжево-червените пламъци на огнището и присви очи. Вече беше стар и зрението му не беше същото. „Каква точност“, помисли си, докато проследяваше движенията на четката и опипваше леко пластовете гъста боя. Точно като тази на оригинала.

Самият той така и нямаше да забележи грешките. Цветчето, което не беше на съвсем точното място. Луната, която беше на един косъм разстояние по-надолу в небето. На специалистите им им беше отнело цели дни задълбочени изследвания, за да успеят да открият несъответствията.

— Тя е един от най-добрите живи Фалшификатори.

Гласовете принадлежаха на останалите арбитри — колеги на Гаотона и най-важните бюрократи в цялата империя.

Читать дальше →