Слугата на отломъка

Начало книги

Той крачеше през откритото тържище, обвит в сянка, срещу която бяха безсилни и палещите лъчи на обедното слънце, и прахта, стелеща се навсякъде. Както винаги, наоколо гъмжеше от хора — гръмогласни търговци, купувачи, които се пазаряха за всеки меден грош и, разбира се, джебчии, разположили се по най-оживените места, където никой нямаше да ги усети, докато прерязват връвта на кесията му. А ако все пак ги забележеха, крадците можеха само за миг да потънат в морето от ярки цветове и развети одежди.

Артемис Ентрери обаче ги виждаше съвсем ясно.

Само един поглед му бе достатъчен, за да различи хората, дошли да си напазаруват, от другите, които бяха тук, за да крадат. Въпреки това той не само не си правеше труда да ги избягва, а нарочно минаваше покрай всеки джебчия, когото забележеше, и дори отмяташе лекичко края на плаща си, откривайки препълнената си кесия, както и богато украсената кама, благодарение на която и кесията му, и той самият бяха в пълна безопасност, където и да се намираха. Изумрудената кама бе неговата запазена марка — малко оръжия вдъхваха по-голям ужас из опасните калимпортски улици.

Читать дальше →