Кристалният отломък

Начало книги

Демонът се отпусна в издълбаното пънче на гигантската гъба. Тинестите води около скалистия остров се процеждаха и шумоляха с онова неспирно движение, което бе характерно за този слой на Бездната.

Ерту потропваше с нокти на граблива птица, а рогатата маймунска глава се поклащаше върху раменете му, докато се взираше в мрака.

— Къде си, Телшаз! — просъска демонът в очакване на вести за кристалния отломък. Креншинибон напълно бе обсебил мислите му. Ако притежаваше отломъка, можеше да покори цял слой, а защо не и повече от Бездната.

А колко малко не му бе достигнало, за да го има!

Демонът добре познаваше силата на Креншинибон — нали беше прислужвал на седмината мъртъвци, когато от злата им магия се бе родил кристалният отломък. Мъртъвците (неспокойните духове на седем мощни магьосника, отхвърлили покоя на смъртта, когато тленните им тела напуснаха царството на живите) се бяха обединили, за да създадат най-злото творение, правено някога от човешка ръка; зло, което черпеше мощта си от най-ценното за поддръжниците на Доброто — слънчевата светлина.

Читать дальше →