Златото на Аляска

Начало книги

— Внимание!

— По дяволите!

— Ставай, Бени!

— Прерията ли гори?

— Не!

— Да не би стадото да се е разбягало?

Неочаквано в далечината се понесе оглушителен шум — смесица от резки викове, лай и мучене, — изведнъж наруши дълбоката тишина на безкрайната прерия, която се простираше от брега на Малкото Робско езеро чак до реката Атабаска и подножието на гигантската верига на Скалистите планини.

— Какво става, Бени?

Човекът, назован с това име, не отговори. Той се бе изправил рязко, отхвърляйки вълненото одеяло, с което се беше покрил, бе хванал карабината, която винаги стоеше до него, и бе изскочил от огромната каруца.

Непрогледна тъмнина цареше над прерията. Нямаше ни луна, ни звезди. Само тук-там блещукаха сякаш на вълни, на вълни светещи точки, които капризно ту се снишаваха, ту се издигаха, като оставяха след себе си фантастични сребърни и бледозеленикави линии. Огромна черна маса се бе надигнала около каруцата и с мучене и цвилене, като се блъскаше в стените и вдигаше ужасен шум, търсеше убежище.

Читать дальше →