Капитан Темпеста

Начало книги

— Първата! Връх на безобразието! Имате дяволско щастие, подпоручик Перпиняно! За две вечери ми обрахте осемдесет цехини! Така не може да се кара по-нататък! По-добре да ме разкъса гюле, от тия, които ни пращат безверните кучета! Това е за предпочитане, защото не ще могат живи да ме дерат, когато превземат Фамагуста.

— Ако могат въобще да я превземат, капитан Лашчински.

— Съмняваш ли се, Перпиняно?

— Разбира се, поне за сега. Докато са с нас словаците, Фамагуста не ще я превземат. Господата от Венеция знаят да избират солдати.

— Ха! Славонците не са поляци!

— Господин капитан, не оскърбявайте далматинците ми!

— Разбира се, че не исках да сторя това, но, ако моите сънародници бяха тук…

Заплашително шушукане се започна около двамата играчи, сабите задрънкаха, и капитан Лашчински предпочете да не довърши изречението.

— На, на, само мир да има! — каза той с пресилена усмивка. — Нали знаете, че обичам понякога да се шегувам, мои храбри славонци! Ето четири месеца, откакто рамо до рамо се бием с тези безверни кучета, които са се заклели да ни смъкнат кожата, и аз зная какво струвате вие. Впрочем, драги господин Перпиняно, докато турците не ни безпокоят, да продължим ли играта? В джобовете ми има още до двадесетина цехини.

Читать дальше →