Марина

Начало книги

Марина ми каза веднъж, че си спомняме само онова, което никога не се е случило. Цяла вечност щеше да измине, докато проумея думите й. Ала по-добре да започна от самото начало, което в този случай е краят.

През май 1980 г. се скрих от лицето на света за цяла седмица. В продължение на седем дни и седем нощи никой не знаеше къде съм. Приятели, училищни другари, учители, че даже и полицията — всички се впуснаха да издирват беглеца, който според някои вече беше мъртъв или в пристъп на амнезия се бе изгубил из улиците с лоша слава.

Седмица по-късно един цивилен полицай реши, че разпознава търсеното момче; описанието подхождаше. Заподозреният бродеше безцелно из Френската гара като изгубена душа сред катедрала от желязо и мъгла. Полицаят се приближи до мен с изражение, сякаш взето от черен роман. Попита ме дали се казвам Оскар Драй и аз ли съм онова момче, изчезнало безследно от своя интернат. Кимнах, без да отроня дума. Спомням си как куполът на гарата се отразяваше в стъклата на очилата му.

Читать дальше →