Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената

Начало книги

Една лятна нощ заспах, надявайки се, че светът ще е различен, когато се събудя. На сутринта, когато отворих очи, той си беше същият.

Отметнах чаршафите и останах да си лежа там, докато горещината нахлуваше през отворения ми прозорец.

Ръката ми посегна към копчето на радиото. Вървеше Alone. Пфу. Alone, песен на група на име Heart. Нелюбимата ми песен. Нелюбимата ми група. Нелюбимата ми тема. „Не знаеш от колко отдавна…“

Бях на петнайсет.

Бях отегчен.

Бях нещастен.

Мен ако питаха, слънцето можеше да разтопи синевата на небето. Тогава то можеше да е толкова нещастно, колкото бях и аз.

Диджеят изричаше дразнещи, очевидни неща от рода на: „Лято е! Навън е горещо!“. А после пусна онази ретро мелодия от „Самотният рейнджър“, нещо, което обичаше да пуска всяка сутрин, защото смяташе, че това е великолепен начин да събуди света. „Хай-йо, Силвър!“ Кой беше взел на работа тоя тип? Направо ме убиваше. Мисля си, че докато слушахме увертюрата на „Вилхелм Тел“, от нас се очакваше да си представяме как Самотният рейнджър и Тонто яздят конете си през пустинята. Може би не беше зле някой да каже на онзи тип, че не всички сме на десет години. „Хай-йо, Силвър!“ Дивотии. Гласът на диджея отново се понесе в ефира: „Събуди се, Ел Пасо! Днес е понеделник, 15 юни 1987! 1987! Можете ли да повярвате? И едно голямо, сърдечно «Честит рожден ден» на Уейлън Дженингс, който днес навършва петдесет години!“. Уейлън Дженингс ли? Това беше станция за рок, мътните да го вземат! После обаче той каза нещо, което подсказваше, че може би има мозък. Разказа историята за това как Уейлън Дженингс бил оцелял в самолетната катастрофа през 1959 г., погубила Бъди Холи и Ричи Валънс. В този дух, пусна римейка на „Ла Бамба“, записан от „Лос Лобос“.

Читать дальше →