Резнак

Начало книги

Старият Вирлан беше сух и много висок човек — само с вирната глава можех да виждам червения му като камба нос. Тогава бях на деветнадесет години, но за стария си оставах „Бръмбарчето“. По време на онази ваканция не се отделях от него.

Дядо Вирлан беше весел човек и добре се познаваше с всички стопани в нашето село. Беше и отличен ловец. Нашир и надлъж нямаше място, което да не познаваше. Заради всичко това тичах след него като дете след майка си.

В неделя тръгнах да се скитам из селото. И колко се зарадвах, когато чух дядо Вирлан заядливо да разговаря със селяните. Вярно е, че на тях думите им идваха направо на устата, нямаше защо да ги търсят из джобовете си… После отидохме у дядо Вирлан, качихме се в бричката, взехме пушката — и хайде към полето близо до езерото. Седнахме в тревата между едрите магарешки бодили, хапнахме житен хляб с овче сирене и червен лук. После пийнахме вода от близкия извор.

Читать дальше →