Хари Потър и реликвите на смъртта

Начало книги

Двамата мъже се появиха сякаш от нищото, на сантиметри един от друг върху тясна и осветена от луната алея. За момент останаха неподвижни, с магически пръчки насочени един срещу друг, но след като се разпознаха, прибраха пръчките под мантиите си и закрачиха заедно надолу по алеята.

— Новини? — попита по-високият от двамата.

— Най-добрите! — отвърна Сивиръс Снейп.

От ляво алеята беше обрасла с диви калини, но от дясно беше засаден добре поддържан жив плет. Докато двамата мъже пристъпваха, дългите им мантии се развяваха около краката им.

— Помислих, че може би съм закъснял — каза Яксли, на когото грубите черти ту се виждаха, ту не, заради листата на дърветата, които едва пропускаха лунната светлина. — Беше по-сложно, отколкото го очаквах, но се надявам, че ще остане доволен. Мислиш ли, че ще го приеме добре?

Снейп кимна, но само толкова. После двамата завиха надясно по един широк път, който ги отведе извън алеята. Никой от тях не забавяше крачката и после тихо двамата вдигнаха ръцете си като за поздрав и преминаха през тъмната метална ограда, сякаш бяха призраци. Тисовият плет заглушаваше стъпките им. Наблизо нещо прошумоля и Яксли отново извади пръчката си, насочвайки я над главата на спътника си, но причината за шума се оказа снежно бял паун, който се разхождеше наперено и величествено върху плета.

Читать дальше →