Подменена орис

Начало книги

— Защо е този страх? — питаме сами себе си.

— Тя идва да ни погуби — отговаряме си.

В началото усещането да бъдем едновременно в две тела ни плашеше. Но след като настъпи промяната, след като дарбите и на двама ни преляха в една нова, причудлива способност, постепенно привикнахме. Научихме се да се преструваме, че сме двама души, а не един, но когато оставаме сами, предпочитаме да се отпуснем в истината. Ние сме един човек в две тела.

Не сме на Урек, както последния път, когато знаехме къде се намираме. Носим се в Космоса и единствено дъгата на почервенелия поток прекъсва мрака.

Само в една от двете ни клетки има прозорец. Вътре е тясно, има тънък матрак и шише с вода. Другата килия представлява склад, който мирише остро и резливо на дезинфектант. Единствената светлина идва от ослепително осветения коридор през клапите на вратата, които сега са затворени, но не докрай.

Протягаме в синхрон две ръце: едната — по-къса и по-мургава, другата — дълга и бяла. Първата е по-лека, втората — тромава и тежка. Едното тяло се разбужда от упойката, другото все още спи дълбоко.

Читать дальше →