Бунтът на кралицата

Начало книги

Магналия Хаус беше от онези учебни заведения, където само заможни, талантливи момичета овладяваха наклонностите си. То не бе предназначено за момичета, лишени от ум и съобразителност, за момичета, които бяха нечии незаконни дъщери, и със сигурност — не и за момичета, които се опълчваха срещу крале. Аз, разбира се, случайно бях всички тези неща.

Бях на десет години, когато дядо ми най-напред ме заведе в Магналия. Не само бе най-горещият ден на лятото, следобед, подходящ за набъбнали облаци и сприхав нрав; това беше денят, когато реших да задам въпроса, който ме преследваше откакто бях настанена в сиропиталището.

— Дядо, кой е баща ми?

Дядо седеше на отсрещната пейка, с натежали от горещината очи, докато въпросът ми го сепна. Той беше благоприличен човек; добър, но много затворен и сдържан. Това ме подтикваше към мисълта, че се срамува от мен — незаконното дете на обичната му покойна дъщеря.

В онзи задушен ден той беше хванат натясно в каретата с мен, а аз бях изрекла въпрос, на който трябваше да отговори. Той примигна надолу към изпълненото ми с очакване лице, мръщейки се, сякаш бях поискала от него да изтрие луната от небето.

Читать дальше →