Какъв ще се завърнеш

Начало книги

Не, не думите я поразиха — дори не можеше да си ги спомни точно. Може би я запита защо плаче? Но гласът… Съвсем не звучеше като другите… Беше толкова ласкав, че тя заплака още по-силно. Сякаш през мокро стъкло забеляза неговата загрижена усмивка. Стори й се, че я бе виждала някога много отдавна. Но къде — не можеше да се досети…

— Обиди ли те някой?

Момичето поклати отрицателно глава и той побърза да добави:

— Не искам да се намесвам в твоите работи. Просто ми е скучно да се разхождам сам. Изведнъж гледам — идеш насреща, плачеш…

Момичето недоверчиво се усмихна. Мокрото стъкло пред очите му започна да се прояснява.

Спомни си думите на учителя: „Вита Лешчук, виновна си и трябва да се извиниш на Коля!“ Тогава тя упорито прехапа устни и замълча. „Е, в такъв случай няма да дойдеш на екскурзия. Ще поседиш у дома, ще поразмислиш.“ Но как може да обясни за какво става дума? Нали Вита Лешчук не е доносник!

Читать дальше →