Храбрият капитан

Начало книги

— Неприятелят иде! — съобщи младият барабанчик на храбрия капитан. — Сега, след като изпълних дълга си, мога ли да падна изтощен на земята?

Храбрият капитан се замисли за миг и каза сухо:

— Не! Кога да паднеш изтощен на земята, ще кажа аз! — След това се обърна към своите храбри войници — Неприятелят! — извика той, като намигна с хитрото си око.

— Сигурно ли е? — запита един стар гренадир. — Вие не правите добре, като се доверявате толкова на това момче — то е развейпрах и пей дава да сплашва хората.

— Внимание! — извика храбрият капитан. — Пригответе артилерията!

— Не ще да може! — каза един стар артилерист злорадо. — Все същата история — няма ми оръдието.

— Винаги е така — изрева храбрият капитан. — Всеки път, когато ми трябва, оръдието никъде не се намира. Завира се винаги между краката ми, когато не го търся или не знам какво да правя с него. Тук има някой, който си прави майтап и крие оръдието.

Читать дальше →