Бяг в пространството и времето

Начало книги

Пясък… кактуси като сгърчени ръце… и все към юг… към юг… капки пот в очите… и това облещено неестествено голямо и изригващо слънце… С всяко вдишване поема нажежен въздух, всяка струйка кръв и слънчев прилив, слепоочията тупат с ритъма на слънцето… Светлината, ах, светлината причинява болка. За Вал тя значеше свобода и щастие, а сега предизвика ненавист. За Вал, роден във влажните и студени гори на Севера, слънцето олицетворяваше райско щастие. За Вал, строгия физик и изследовател на абстрактни ма тематически формули, в чиито размери се съдържа светът на явленията, светлината беше символ на върховна мъдрост. А ето сега бяга със сетни сили от бремето на слънцето и едва се сдържа да не вие от болката, причинена му от светлината.

Едва сега разбра Вал какво значи да бъдеш преследван. Винаги е ненавиждал постъпките, които могат да унижат човека, но това чувство по-скоро беше едно неопределено и неизживяно душевно състояние. Едва сега усети, че между него и един туземец, преследван от южноафриканската полиция, или една подгонена от ловци газела няма никаква разлика…

Читать дальше →