Среднощна красавица

Начало книги

Коридорът бе потънал в мрак, който попиваше тънките треперливи струйки светлина от лампата, високо на стената. Сенките се прокрадваха край ламперията и се спотайваха в ъглите като хищници в очакване на нищо неподозиращи жертви. Въпреки че й бе строго забранено, Кайла не можа да се сдържи и захапа палеца си, като започна ожесточено да го смуче. Тя бавно се придвижваше към сигурността на крехкото петънце светлина, което се процеждаше под вратата на майка й. Вратата бе открехната и тя забърза, преди да бъде хлопната пред лицето й. Това често се случваше нощем, когато просто искаше маман да я прегърне, но вместо това Мари я връщаше назад. Къде беше Мари? Сигурно дойката й отново бе излязла и щеше да се върне, кикотеща се в облак от винени изпарения. Щеше да й просъска да върви да спи и да не казва на никого какво е видяла, иначе кошмарът ще дойде да я вземе.

Кайла заглуши глухото ридание, което се надигна в гърлото й при мисълта за това. Щеше ли кошмарът да дойде тук и да я вземе? Тук, в коридора пред стаята на майка й? Тя разпери ръка и плътно я притисна до грапавата дървена ламперия, а другата ръка още държеше пред лицето си заради успокояващото усещане на палеца в устата. Отново я обзе панически страх, но тя си наложи да продължи бавно напред, крачка по крачка, докато застана пред лентата светлина, която се процеждаше през открехната врата. Примигна.

Читать дальше →