Реликвата

Начало книги

По време на шестдесетгодишното управление на кралица Виктория, най-големият й син и наследник Албърт Едуард, принц на Уелс, не бе натоварен с никакви сериозни задължения, които да занимават ума му. Останал почти без избор, той се обърна към развлеченията и ги атакува с ентусиазъм. Той разори не един от приятелите си като ги удостояваше със съмнителната чест да го забавляват на своя сметка — и то с подобаваща щедрост, каквато той считаше за дължима на един бъдещ монарх (Едуард VII). Веднъж омъжен за хубавата датска принцеса Александра, той вече се почувства напълно освободен от всякакви задължения, с изключение на едно — да се забавлява, както и с когото си иска, въпреки че достопочтената му майка нямаше добро мнение за приятелите му.

По-старите и по-консервативните британските благородници започнаха да гледат на принца с нарастващо неодобрение, но той не признаваше никакви граници и приемаше за свои другари същите онези новобогаташи (noveaux riches), които бяха низвергнати от някои трезвомислещи членове на Нюйоркското общество. Тези хора разполагаха с достатъчно големи средства, за да го забавляват според неговите изисквания.

Читать дальше →