Джини

Начало книги

Огромната армия на Порфирио Диас стоеше пред стените на древния град Пуебло и въпреки ожесточените сражения почти всички бяха в добро настроение. Само още ден или два и Пуебло щеше да падне, а тогава… напред към Мексико! Да живее Диас! Да живее революцията!

Докато часовите кръстосваха насам-натам, зорко наблюдавайки околността, по-голямата част от огромната войска почиваше. Войниците спяха или разговаряха с приглушени гласове, защото генерал Диас много държеше на дисциплината.

Във вътрешността на лагера бяха скупчени двуколките и каруците на готвачите, сякаш сгушени, за да се пазят от студа. От импровизирания кокошарник се носеше кудкудякането на кокошки. От време на време плахо се размърдваше някоя крава или коза. Наблизо проплака бебе, но бързо бе успокоено.

Подготвяйки се за нощта, жените тихо бъбреха, а малките огньове постепенно гаснеха, превръщайки се в жарава.

— Казват, генерал Маркес тръгнал от Мексико Сити насам, за да подсили гарнизона.

Читать дальше →