Бурята

Начало книги

Романът в ръцете на читателя е самостоятелен по характер. Но като историческа хронология и по-нататъшно проследяване на някои човешки съдби той се явява и продължение на издадената преди няколко години трилогия „Тътени“.

Както и в „Тътени“, сега също стремежът ми беше максимално да се придържам към документалната истина или поне към правдоподобното, допустимото. И пак за онези читатели, които държат да научат повече за отделни герои или събития или поне да установят сигурна граница между достоверното и художествената измислица, прибавих кратки бележки — обяснителни или препращащи към източниците, били те мемоари или исторически изследвания. За улеснение е приложен и кратък речник на по-малко познатите турски думи, използувани в книгата.

Ц. Р.

— Слушай!

Двамата приятели се заковаха на местата си, превърнаха се целите в слух и зрение. Беше топла пролетна нощ, пък дъждецът, който ръмеше, приличаше на есенен — тих и сънно равен. Вдясно до тях ромолеше и бълбукаше Куруча, някъде откъм Овчарската махала се носеше самотен лай на куче. Сливен тънеше в мрак и мълчание, само в далечината, трябва да беше в подножието на Бармука, трепкаше самотна закъсняла светлинка. Изострените сетива на двамата прецедиха обичайните шумове на спящия град, после отвъд тях различиха онова, което бе сепнало Аджема — звук на строшено стъкло, примесен с неясната гълчава на хора, които искат да станат безшумни и незабележими, пък не сполучват да надмогнат възбудата на духовете и тропота и плясъка на нозете си по локвите.

Читать дальше →