Синият Марс

Начало книги

Марс сега е свободен. Сами сме си господари. Никой не ни нарежда какво да правим.

Ан стоеше в началото на влака, докато изричаше тези думи.

Но затова пък е толкова лесно да хлътнеш отново в старите стереотипи на поведение. Унищожи една йерархия и на нейно място веднага изниква друга. Трябва да бъдем особено внимателни по този въпрос, защото винаги ще се намерят хора, които ще искат да създадат една нова Земя. Ареофанията трябва да върви непрекъснато, като вечна борба. Сега трябва да мислим повече от всякога какво точно означава да си марсианец.

Слушателите й седяха отпуснато в седалките и наблюдаваха през прозорците прелитащия покрай тях терен. Бяха уморени и очите им сълзяха. Червенооки червени. Под резките лъчи на зората всичко изглеждаше ново. Излъсканата от вятъра земя наоколо беше гола, ако не се брояха покритите с лишеи сипеи и шубраците в цвят каки. Бяха изгонили всички земни сили от Марс. Беше дълга битка, завършила с месеци напрегната работа след грандиозното наводнение на Земята; и затова бяха уморени.

Читать дальше →