Меланхоличните слонове

Начало книги

Тя седеше вглъбена в себе си, концентрирайки се върху това да не се концентрира, докато не стана време да се приготви за срещата. Седенето сякаш й носеше обичайното спокойствие, даваше й ясен поглед върху нещата. Ръката й не потрепна, докато си слагаше грима. От огледалото я гледаше лице със спокойни черти. Беше леко изненадана от това колко добре се владее, докато не излезе от хотелския асансьор в подземния гараж и не бе нападната от крадец. Тя го уби, вместо да го парализира. Което явно не бе нито добре премерено, нито уравновесено действие — бюрократичните бъркотии и показанията можеха да я забавят прекалено. Недоволна от себе си, тя натика трупа под един блестящо нов всъдеход „Уестингхауз“, за чийто собственик знаеше, че в момента бе на Луната, и продължи към собствената си кола. Трябваше да уреди по-късно сметките и те щяха да струват доста. Но от това измъкване нямаше — пребори се да си възвърне поне привидно спокойствието, когато колата й изскочи от гаража и се насочи на север.

Читать дальше →