Зовът на сърцето

Начало книги

Джени разбра, че най-сетне бе открила мястото, щом подмина първата дъсчена постройка. Селото се казваше Уинди Пойнт и съответстваше на представите й за крайморско селище в Мейн. Предишните й спирки по изрязаното крайбрежие й се бяха сторили живописни, съвършени като пейзажи на пощенски картички. Може би именно това съвършенство бе техния недостатък.

Беше предприела тази работна ваканция с цел да изследва различна страна на таланта си. Докато преди винаги бе разчитала на въображението, на склонността си към известна мистичност и тайнственост, сега щеше да се придържа към реализма, бил той и груб. Багажникът й бе пълен с платна и скицници с изображения на вълни, скали и пясък.

Имаше нещо особено в Уинди Пойнт, нещо повече. Или по-скоро, нещо по-малко. Бе сурова местност. Нямаше буйна зеленина, нито меки контури и мъгляви очертания. Нямаше листати дървета, хвърлящи дебели сенки, а само недорасли ели и смърчове, изкривени, проскубани и побити от природните стихии. Пукнатините и дупките по шосето бяха повече от достатъчно.

Читать дальше →