Водопад в пустинята

Начало книги

Определено си струваше човек да я погледне отново.

Имаше повече причини — по-основни причини — освен факта, че тя бе една от малкото жени на строителната площадка. Бе в човешката природа женските форми да привличат мъжкия поглед, особено когато се срещаха на места, запазени основно за мъже. Вярно, доста жени си слагаха каски и се занимаваха със строителство, ала ако можеха да заковат пирон или да сложат тухла, за Коуди нямаше значение как си закопчават блузите. Но в тази конкретна жена имаше нещо, което привличаше погледа му обратно към нея.

Стил. Макар да бе с работни дрехи и да стоеше върху купчина отпадъци, тя го имаше. Самоувереност, помисли той и се заклати на пети. Според него самоувереността сама по себе си означаваше стил. Жената му харесваше, колкото… Или почти колкото черна дантела върху бяла кожа.

Ала нямаше време да седи и да мисли. Бе закъснял с почти една седмица с пътуването от Флорида до Аризона, за да поеме този строеж, и имаше доста за наваксване. Утрото бе натоварено, а много неща го разсейваха — шумът на хора и машини, заповедите, които се викаха и изпълняваха, крановете, издигащи тежки метални греди, които щяха да оформят скелета на постройката там, където сега имаше само камъни и кал, ярките цветове на тези камъни и кал под бялото слънце, дори собствената му нарастваща жажда. Но Коуди той нямаше нищо против нещата, които го разсейваха.

Читать дальше →