Опасен огън

Начало книги

При изплющяването на камшика дванадесетте лъва приклекнаха и раздраха въздуха с лапи. Последва команда и те започнаха да скачат, като прелитаха бързо и плътно един след друг по разположените във вид на осмица пиедестали. Този номер изискваше синхронизация и разчет на времето до части от секундата. С кратки подвиквалия и отсечени жестове дресьорът държеше живата верига от мощни, гъвкави тела във въздуха.

— Браво, Пандора!

При споменаването на името й едра, мускулеста лъвица се приземи, легна на хълбок и положи глава върху лапите. Един по един останалите последваха примера й, като ръмжаха и оголваха зъби, докато не се изпънаха по кафява редица до нея. Всеки мъжки лежеше до женска. Рязко смъмряне принуди Мърлин да престане да гризе ухото на Офелия.

— Горе главите!

Животните се подчиниха. С бързи стъпки дресьорът застана пред тях. Хвърли със замах камшика настрани и нехайно се излегна в цял ръст върху разгорещените тела. Звярът в средата — грамаден африкански лъв в разцвета на силите си — нададе силен, кънтящ рев. Като награда за доброто изпълнение получи почесване зад ухото. Дресьорът стана от плюшеното ложе, плесна с ръце и лъвовете се изправиха. После, след извикване на името му и по сигнал с ръка всеки се насочваше по тунела към изхода от арената. Последният — огромен мъжкар с черна грива — се умилкваше и отъркваше в краката на дресьора като домашно котенце. Към скрития под гривата синджир укротителят на зверовете сръчно прикрепи въже и с пъргава ловкост се покачи върху гърба му. Двамата — лъв и ездач — направиха обиколка на манежа, после Мърлин послушно тръгна по тунела към докараната на другия му край клетка.

Читать дальше →