Нощни птици

Начало книги

— И така, нощни птици, наближава полунощ, а вие слушате радио КИП. Пригответе се да чуете пет последователни хита. Аз съм Сила О’Роарк и, скъпи, нека тази песен отлети право към теб.

Гласът й бе като горещо уиски, разливаше се гладък и завладяващ. Бе пленителен, гърлен, с едва доловим южняшки акцент, сякаш специално създаден за радиото. Всеки мъж в Денвър, включил се на честотата на нейното предаване, бе готов да повярва, че думите й са отправени специално към него.

Тя пусна първите пет хита, както бе обещала на слушателите. От пулта се понесе музика. Можеше да свали слушалките и да се наслади на три минути и двадесет и две секунди тишина. Сила предпочиташе звука на музиката. Тази любов бе единствената причина за успеха й в радиото.

Гласът й бе истински дар. Преди години успя да убеди шефа си да я назначи на първата й длъжност в провинциална радиостанция в Джорджия, която предаваше на ниска честота и разчиташе на още по-нисък бюджет. Тогава Сила нямаше нито опит, нито препоръки. Можеше да покаже само чисто новата си диплома от гимназията. Прекрасно разбираше, че бе получила работата единствено заради звученето на гласа си. Заради него, и заради готовността си да работи за мизерно заплащане, да прави кафета и, когато се налага, да замества секретарката. Десет години по-късно гласът вече не бе единственото й качество. Но той отново се оказваше решаваща сила.

Читать дальше →