Небе и земя

Начало книги

Тя призова бурята, поривите на вятъра, проблясващите светкавици и яростта на морето, което бе затвор, но и убежище. Призова силите, които криеше в себе си, както и онези, които живееха извън нея — светли и тъмни.

Стройна, наметната с пелерина, чиито краища се развяваха назад като криле на птица, тя стоеше самотна на брега, брулен от вятъра. Сама с яростта и скръбта си. В този миг я изпълни сила, която нахлу в нея на бурни талази — като любовен екстаз.

А може би бе точно това.

Беше оставила съпруг и деца, за да дойде тук. Беше ги приспала с магия, която щеше да ги закриля и да ги държи в блажено неведение. Веднъж направила това, за което бе дошла, не можеше да се върне при тях. Никога вече нямаше да докосне любимите им лица.

Съпругът й щеше да скърби за нея, а децата щяха да плачат. Но не можеше да се върне при тях, да се отклони от пътя, по който бе поела.

Трябваше да има възмездие. Справедливостта, колкото и сурова да бе, трябваше да възтържествува.

Читать дальше →