Магията на сенките

Начало книги

Мъгла се издигаше на тънки струйки над водата като въздишка, докато Иймън гребеше в малката лодка. Слънцето грееше с бледа и хладна светлина, докато се пробуждаше от нощната си дрямка и подканяше утринните птици да запеят в хор. Чу дрезгавия глас на петела, толкова надменен и важен, както и блеенето на овцете, които пасяха кротко в зелените поля.

Всички тези звуци му бяха познати, посрещаха го всяка сутрин през изминалите пет години.

Но това не бе домът му. Колкото и гостоприемен и познат да бе, никога нямаше да е неговият дом.

А тъкмо за дома мечтаеше сега. Мисълта за него предизвикваше болка дълбоко в костите му както при стар човек в лошо време, в сърцето му тлееше копнеж като на отхвърлен любим.

И под копнежа, болката, мечтите и мъката кипеше стаена ярост, която можеше да се надигне и да изгори гърлото му.

Понякога нощем сънуваше дома, хижата им в голямата гора, където познаваше всяко дърво, всяка извивка на пътечките. В някои нощи сънищата бяха по-истински от реалността и той усещаше мириса на торф в огъня, сладкия аромат на сламените постелки в леглото му, в които майка му вплиташе лавандула за по-добра почивка и сладки сънища.

Читать дальше →