Любовта на Лайла

Начало книги

Зъберите ме зоват. Високи, злокобни и опасно прелестни, те се възправят и ме викат, изкушават ме като влюбен мъж. Сутрин въздухът бе нежен като облаците, понесли се на запад по небето. Чайките кръжаха и надаваха тъжен звук — самотен като звъна на шамандурата в далечината, достигнал до мен с повея на вятъра. Сякаш биеше черковна камбана, възвестяваща, че някой се е родил. Или е починал.

В леката мараня, която слънцето още не бе разсеяло, като мираж проблясваха други острови. Рибарите се отправяха с лодките от залива към разбуненото море.

Знаех, че той няма да е там, но пак не се сдържах и тръгнах.

Взех и децата. Нима има нещо лошо в това, че искам да споделя с тях поне мъничко от щастието, обземащо ме всеки път, когато тръгна през троскота към стръмните скали? С едната ръка държа Итън, с другата — Колин. Бавачката хвана малкия Шон, понечил да хукне през тревата след жълта пеперуда, която прелетя на педя от пръстчетата му.

Читать дальше →