Кръвни братя

Начало книги

То витаеше в тежкия въздух, надвиснал над поляната като мокро одеяло. През ивиците мъгла, които безшумно се плъзгаха по земята подобно на змии, пропълзяваше омраза. Задаваше се към него в знойната нощ. Искаше смъртта му.

Мъжът стоеше в напрегнато очакване, с вдигната към пустото небе факла, докато то си проправяше път през горите, газеше през потоците и се промъкваше през гъсталаците, където малки животинки се притискаха едни към други и трепереха от страх, доловили мириса на онова, което носи.

Пъклен дим.

Бе изпратил Ан и новия живот, който тя носеше в утробата си, далеч, на безопасно място. Не бе заплакала, припомни си той, докато поръсваше билките във водата. Не и неговата Ан. Но бе видял мъката, изписана на лицето й, в дълбоките тъмни очи, които бе обичал в този живот и всички предишни.

Три деца щяха да бъдат родени, отгледани и възпитани от нея, а след време те щяха да дадат живот на други три.

Читать дальше →