Госпожа Байръс и драконът

Начало книги

Градината беше продълговата и малка, павирана в по-голямата си част. Неравните плочи бяха положени без циментова замазка; растящите между тях цветя бяха поддържани умело. Лайкучка, декоративна мащерка, детелиноподобно растение с тъмни листа. В късното лято семенниците му, досущ като малки мидени черупки, на каквито приличаха, започваха да избухват; само бризът да ги полюшнеше и те скачаха в унисон, чуваше се звук като тънички мускетни изстрели, когато зарядът се освобождава. Веднъж така стресна Дракона, когато го подуши — той избяга със съскане и изчезна под градинската барака. Увит около себе си, лежеше и прелестните му тъмнокехлибарени очи светеха трескаво; но не го преследваха. С времето дишането му постепенно се успокои.

Отстрани в градината, между пътеката и ниските стени, които я ограждаха, тесните лехи бяха нападнати от плоски розетки на Лондонска гордост. В сезона на цъфтеж растенията пращаха нагоре букет нежни цветни стебла; множеството мънички цветчета приличаха на мъгла от най-бледо розово, осеяно със синьото на незабравките, които още удържаха фронта. Госпожа Байръс се изкушаваше да разреди нахалния нашественик, но в края на краищата му позволи да остане. Тук му беше мястото; също както и на Дракона всъщност.

Читать дальше →