Даровете на слънцето

Начало книги

Очевидно и безспорно губеше разсъдъка си. Като психолог не се съмняваше.

Всички признаци бяха налице. Наблюдаваше ги как се проявяват от месеци: напрегнатост, склонност да мечтае с отворени очи, невъзможност да сдържа нетърпението си, загуба на памет. Забелязваше и липса на мотивация, на цел.

Родителите й го приемаха по техния мек начин: „Би могла да се справиш и по-добре Джуд.“ Колегите й започнаха да й хвърлят крадливи погледи, пълни с тихо съжаление или неспокойно неодобрение. Усещаше, че изпитва ненавист към работата си, не харесваше студентите си, намираше десетки дребни недостатъци у приятели и близки, у помощниците и началниците си.

Всяка сутрин простата задача да стане от леглото и да се облече за лекциите си през деня се превръщаше в непосилно бреме. Все едно й предстоеше да изкачи планина. И то такава, каквато не желаеше да види дори отдалеч, а още по-малко — да катери.

Често се държеше рязко, импулсивно. О, да, това бе окончателното доказателство. Стабилната, непоклатимата Джуд Франсис Мърей, една от най-жилавите издънки на семейното дърво на рода в Чикаго, разумната и преданата дъщеря на професорите Линда и Джон К. Мърей напусна работа.

Читать дальше →