Пиратът

Начало книги

Беше осмият ден от началото на бурята. Такава вихрушка никой не помнеше. Дори и старият Мустафа, камиларят. Той беше възрастен човек, а всички останали в кервана бяха момчета.

Стискайки гутрата близо до лицето си, той с труд си проправи път към палатката на Фуад, водачът на кервана, като на всяка крачка спираше, за да надзърне през тесния отвор на дрехата и да се увери, че не се е загубил, нито пък се е отклонил от слабия завет, който даваше оазиса срещу връхлитащата откъм откритата пустиня пясъчна виелица. Всеки път, когато спираше, песъчинките набождаха лицето му като порой сачми от ловджийска пушка. Преди да влезе в малката палатка, той се изкашля и изсмука всичката си слюнка, за да прочисти гърлото си. Но не събра никаква влага, в устата си усещаше само зърнестата сухота на пясъка.

От стола си до малката масичка, върху която мъждукаше газена лампа, хвърляща само сенки в тъмнината, Фуад вдигна поглед към камиларя. Мълчеше. Мъж като гигант, но не особено приказлив.

Читать дальше →