12-те вятъра

Начало книги

Когото стана известно, че последните хора-сенки са отплавали от своята крепост Каситеритес, народът на дъба започна атаката си и дори най-вътрешните каменни стени бяха пробити още по здрач на онзи първи ден.

Житните ниви зад дървената външна стена пламнаха и огньовете вдигнаха дебели стълбове черен дим, които скриха залязващото слънце. Нощта се спусна прекалено бързо, прекалено рано.

Бронзовите мечове и тараните на народа на дъба разбиха вътрешните врати, които изобщо не бяха предназначени за отбрана. Факлите им запалиха богохулните гоблени по стените. Свитъците, съшитите пергаменти и копията на карти от самата Зала на Пътешествениците в библиотеката се превърнаха в пепел.

Следовниците на хората-сенки се опитаха да се спасят по снабдителните тунели, прокопани в скалите, за да бъдат избегнати зимните снегове. Някои успяха. Други — не. Те не бяха въоръжени и заловените бяха свирепо посечени. Набучиха главите им на копия, за което нямаше друга причина, освен омраза и страх.

Читать дальше →