Последният олимпиец

Начало книги

Началото на края на света започна с кацането на пегас на капака на колата ми.

До този момент следобедът беше страхотен. Строго погледнато, не биваше да шофирам, защото до шестнайсетия ми рожден ден оставаше една седмица, но мама и новият й съпруг Пол ни бяха завели на плажа на Южния бряг и Пол ми позволи да взема неговата Тойота „Приус“ за едно кръгче с приятелката ми Рейчъл.

Да, знам какво си мислите — колко безотговорно е постъпил, мрън-мрън-мрън. Само че Пол ме познаваше добре. Беше ме виждал да пробождам с меча си демони и да изскачам от горящи училища, и явно беше решил, че да покарам колата му стотина метра няма да е най-опасното нещо в живота ми.

Така или иначе, с Рейчъл излязохме да се поразходим с колата. Беше горещ августовски ден. Рейчъл беше вързала червената си коса на опашка и беше облякла дълга бяла туника върху банския си. До този момент я бях виждал само в омацани с боя джинси и раздърпани тениски и честно казано, в новия си вид изглеждаше страхотно.

Читать дальше →