Домът на мис Перигрин за чудати деца

Начало книги

Едва се бях примирил, че животът ми ще протече в руслото на обичайното, когато започнаха да се случват необичайни неща. Първото от тях ме връхлетя като разтърсващ удар и както всичко, което те променя завинаги, раздели живота ми на Преди и на После. Повечето странни обстоятелства, на които щях да се натъкна впоследствие, бяха свързани с моя дядо Ейбрахам Портман.

Дядо Портман. Най-обаятелният човек в моето детство. Живял в сиропиталище, водил сражения, прекосил океани с параходи и пустини с кон, участвал в циркови представления, изкусен в оръжията и самоотбраната, оцелял в степите и сведущ в поне три езика, които не бяха английски. За мен, детето, никога не напускало Флорида, всичко това изглеждаше много необикновено и всеки път, щом го видех, го молех още да ми разказва. Той винаги го правеше, сякаш бях единственият, комуто подобна тайна можеше да бъде доверена.

Когато бях на шест, реших, че само ако стана изследовател, ще мога да имам поне наполовина вълнуващ живот като този на дядо Портман. Той ме окуражи и започна да прекарва цели следобеди с мен, наведен над атласа на света; замисляше въображаеми експедиции, трасираше ги с червени кабарчета и ми разказваше за вълшебните места, които щях да открия някой ден. У дома се перчех с картонена тръба, опряна до окото, и огласявах амбициите си с високи, колкото ми глас държи, крясъци: „Суша!“, „Готови за акостиране!“, докато родителите ми не ме прогонеха навън. Бояха се, както подозирах, че дядо ще ме зарази с някаква неизлечима мечтателност, от която никога да не се избавя, че подобни фантазии ще ме отдалечат от действителността и затова един ден мама седна и ми обясни, че не мога да стана откривател, понеже на този свят всичко вече е открито. Родил се бях в неподходящ век и се чувствах измамен.

Читать дальше →