Хищникът

Начало книги

Крис дръпна жълтото самозалепващо се листче от любимата си чаша за кафе и прочете бележката, написана с познатия му закръглен почерк: „Заминавам за Прага. Връщам се в сряда. Може би. С обич, Л.“.

Въздъхна и поклати глава. Беше понеделник сутрин, първата след десетте превъзходни дни, които бе прекарал на ски във френските Алпи. Дойде в офиса още в седем и половина сутринта, освежен, готов да се справи с всички проблеми на фирмата, забъркани от Ленка, докато го беше нямало. Както си очакваше, не бяха един и два. Компютърът бе развален, имаше писмо от одиторите от фонда за проблем с осчетоводяването на натрупаните лихви, освен това Ленка бе купила много облигации от някакъв изключително съмнителен полски мобилен оператор.

А сега и тази бележка.

Тя беше знаела, че ще се ядоса. Сигурно я бе залепила на чашата, за да му даде няколко минути да се огледа, преди да я открие. Много хитро. Можеше да остане поне един ден в Лондон, за да го информира за случилото се след неговото заминаване. Това бе първата почивка, която си бе позволил, откакто преди две години двамата създадоха „Карпейтиън фънд мениджмънт“, и затова той очакваше всичко да се е разпаднало в негово отсъствие. Ала когато затвори очи и си припомни скриптящия звук на свежия искрящ снежен прах под ските, си даде сметка, че си е струвало.

Читать дальше →