Много гот

Начало книги

— Нилс.

— Да?

— Нищо. Просто пробвам как звучи. Нилс… Нилс — повтори бавно тя, отново отпусна глава на ръката му и усети как всеки миг ще се унесе и ще заспи, нищо че бе ранен следобед. Толкова беше хубаво. Как бе забравила, че е толкова хубаво?

Ив се обърна и се усмихна на широкото лице, покрито с лунички, отпуснало се до нея на възглавницата.

— Ще бъде весело да повторим някой път — предложи, усетила потръпване под стомаха, докато си спомняше най-хубавите моменти.

— Да, с удоволствие — отвърна той с мекия си холандски акцент, който бе основната причина тя да се озове тук.

Мъжът се обърна на една страна и се подпря на лакът, за да я вижда по-добре. Толкова красива, типична англичанка — слаба като хрътка, със съвършен нос, тънки устни, светлоруса коса, оставена прекалено дълга и неподдържана, нокти… може би най-ужасните, които някога бе виждал. Да не би да е копала градината с голи ръце?

Без да каже и дума, Нилс се усмихна и прокара пръст бавно, много бавно от брадичката й до пъпа.

Читать дальше →