Мексикански разбойници

Начало книги

— Вода! За Бога, вода… Поне капка вода!

Тези думи достигнаха до мен една вечер, когато лежах на хълма Серо Гордо.

Предната вечер — това беше през август 1847-ма, тук стана сражение между американски и мексикански Войски.

Полковете на Санта Ана, с изключение на четиристотин човека, които паднаха в плен, бяха обърнати в бягство; главният корпус, преследван от победоносните ни войски, бягаше към Халапа, а останалите отпреди се спуснаха по издатините на почти отвесната стръмнина Рио-дел План и се скриха в гъстите буйни храсталаци, които покриваха подножието на планината Пероте.

Между бегълците, които се криеха в гъсталака, забелязах куция тиранин Санта Ана. Както винаги, той бягаше пред отряда — беше изгубил десетки сражения и всеки път пръв се обръщаше в бягство.

Този път ми беше много лесно да попреча на бягството му и да го пленя заедно с цялата му свита, затова ми беше достатъчно най-незначително подкрепление, и ако полковият ми командир не беше страхливец и не беше ми отказал това подкрепление, щях да имам удоволствието да обеся жестокия тиранин в същия ден на първото дърво по пътя си. Но тъпотата на командира ми ме лиши от възможността да се прославя и да отмъстя за Мексико.

Читать дальше →