Къде отиде тя

Начало книги

За приноса им към тази книга аз съм много благодарен на: Ерика де Васконселос, за прозренията й към книгата, на които аз не се оказах способен; на Дон Мелъди, Мериън Ботсфорд Фрейзър, Лий Робинсън и Джон Монтесанто, заради техните съвети и подкрепа; на Таня Чаршевски, Питър Бък и Рафти, за неговия специален принос; на Джанет Търнбъл Ървинг, Кал Морган и особено на Елън Селигман.

При друга, може би не толкова отчайваща, подредба на всичко наоколо тя би могла да ми каже: „Разкажи ми някоя приказка, ама така, както хората я разказват късно вечер край огнището.“ И аз ще й разкажа това:

Преди да си се родила, преди всичко това да е започнало, живели една майка и сина й, само те двамата, в едно селце от каменни къщи, надвесено над една долина. А на самия край на селото се издигал стар кестен, отдавна оставен да расте на самотек, за който местните хора разказвали, че на него някога се обесил един отчаян несретник, може би издирван от всички престъпник или пък влюбен, с разбито от мъка сърце. Останалите селяни неизменно странели от прокълнатия кестен и въобще не събирали плодовете му, а ги оставяли през есента да изпопадат и да изгният така, както са си покрити с бодли. Обаче майката не била толкова придирчива и все събирала кестените в престилката си, отнасяла ги в къщата, за да ги пече на печката. После, когато всичко се променило и й се родила дъщеря, макар да нямало баща, от когото майката да зачене, когато тази майка умряла, давайки живот на дъщеря си, синът й сънувал кошмарен сън, че от корема му поникнало едно дърво, голямо и пищно разцъфнало, което не му причинявало неудобство, само стомахът му се присвивал като от глад, защото корените на дървото се впивали в него.

Читать дальше →