Камъните падат, всички умират

Начало книги

Бранди и Тео щяха да скъсат. Просто още не го знаеха.

Караха се за тъпия филм, който бяха гледали миналата седмица, а Тео упорстваше:

— Какъв е смисълът? Целият сценарий се въртеше единствено около взривове!

Бранди отвърна:

— Тъкмо взривовете са смисълът — което мислено добавих към дългия списък с причини тя да е най-готиното момиче на планетата.

А аз? Топнах още едно пържено картофче в кетчупа, пъхнах го в устата си и зачаках развръзката.

Тео — бедничкият нищо неподозиращ Тео — продължи в същия дух.

— Е, беше тъпо — и отхапа поредната гигантска хапка от бургера си. Аз вече бях приключил със своя.

— Винаги смяташ нещата, които аз харесвам, за глупави — нацупи се Бранди. В действителност човек можеше да види точния момент, в който чашата преля. — Винаги. Боже. Дори не се опитваш да харесаш нещо, което ме вълнува.

— Напротив, опитвам се — възрази Тео. — Изгледах филма с теб, нали?

— Да, защото искаше да ми пускаш ръце, щом лампите угаснат.

Читать дальше →