Един от малкото мои кумири

Начало книги

Веднъж, сравнително късно в издателската си кариера, Джон Кембъл бе отбелязал, че Е. Е. „Док“ Смит ни е дал звездите и че ние още очакваме следващия пробив в научната фантастика.

Макар че не обичам да споря с Кембъл, аз мисля, че той е търсил не където трябва по времето, когато Робърт Шекли започна да пише по тази тема. Защото Шекли наистина направи пробив. Той ни даде доста по-сложна форма на хумор, която определено се превърна в част от самата научна фантастика. Хумор, който до издаването на шедьовъра му „Измеренията на чудесата“ не можеше да намери мястото си в областта на научната фантастика. Шекли въведе толкова много научно-фантастични понятия и ги развиваше непрекъснато, ползваше толкова обширно научнофантастичната терминология по начин, за който създателите й дори не биха си и помислили, че той всъщност стана родоначалник на съвсем нова форма на хумора. Той започна да набира скорост с „Пътешествие след утре“ и „Размяна на разума“, за да стигне до блясъка на „Измерения на чудесата“, която по мое мнение е най-добрата и зряла сатира в историята на научната фантастика.

Читать дальше →