Вековен дъжд

Начало книги

Реката, течаща мудно под Пон дьо ла Конкорд, бе равна и сива като износен линолеум. Беше октомври и властите взимаха обичайните периодични мерки срещу контрабандата. В настоящия момент неочаквано изникналият пропускателен пункт беше разположен в далечния край на моста и успяваше да задръсти движението чак до десния бряг.

— Едно нещо така и не успях да си изясня — обади се Кюстин. — Ние музиканти, които допълват доходите си с малко детективска работа ли сме, или обратното?

Флойд хвърли бърз поглед в огледалото за задно виждане:

— А ти кое предпочиташ?

— Мисля, че най-много би ми харесало, ако имах доходи, които не се нуждаеха от допълване.

— Доскоро се справяхме добре.

— Доскоро бяхме трио. А преди това квартет. Не знам дали причината е в мен, но ми се струва, че забелязвам определена тенденция.

Флойд включи матиса1 на скорост и внимателно придвижи колата малко по-напред в опашката:

— От нас се иска само да задържим положението, докато тя се върне.

Читать дальше →