Аут

Начало книги

На излизане от завоя Ролан удари твърде рязко спирачките. В ръцете си, които докосваха ръчката за управление, и върху гръбначния си стълб той усети вибрацията на седемстотин и петдесетте тона на композицията.

— Ще останеш ли с нас тази вечер? — попита Лучано.

Ролан бавно придърпа към себе си ръчката, която регулираше мощността на локомотива.

— Бих искал, но…

— Красива ли е?

— Майка ми?

— Мислех, че тя никога не напуска Лозана…

— Когато нощувам в Цюрих, тя идва понякога.

— Намали още…

Скоростта на влака намаля с тихо звънтене. За първи път след потеглянето им релсите не се съединяваха в далечината: те пристигаха. С ръка върху командната ръчка Ролан машинално зарегистрира бетонния перон, задръстен с колички, колети и групи пътници, чиито редици се сгъстяваха при влизането на дългата композиция.

— Какво им става?

— На кого?

— Виж им физиономиите!

Локомотивът се намираше на стотина метра от стоп буферите. Любопитно нещо: всички, които се намираха на перона, гледаха странно към Ролан и Лучано. Учудено примигване, последвано от гримаса на отвращение, се запечатваше върху лицата на пътниците при преминаването на локомотива край тях.

Читать дальше →