Нострадамус ми изяде хамстера

Начало книги

Снегът валеше по целия Йилинг роуд, а в камината вътре в „Летящият лебед“ ревеше буен огън.

Невил, почасовият барман, си свиркаше протокелтска песничка, докато увиваше последния отегчен гирлянд около килнатата на една страна коледна елха. Слезе от стола и заровичка из очуканата кутия от бисквити върху тезгяха. Тя съдържаше мухлясал комплект от бивши украшения и безкрилата фея, служила достатъчно сносно на „Лебеда“ вече някъде към петнайсетина Коледи. Според Невил в изтормозената самодива все още имаше бая живот, стига той да успееше да убеди коледните гуляйджии да държат гадните си крайници по-далечко от нея.

Невил измъкна на светло ефирната реликва и нежно избърса кадифения прах от нея. Тя беше от породата на тъжните и печалните, но традицията повеляваше през следващите две седмици да стърчи там горе на върха, в орловото си гнездо, и да гледа как народонаселението на Брентфорд се излага. Като практикуващ езичник Невил винаги оставяше украсяването на елхата чак за самата Бъдни вечер.

Читать дальше →