Един сезон в ада

Начало книги

Някога, доколкото си спомням, животът ми бе пиршество, на което се разтваряха всички сърца и се лееха всички вина.

Една вечер взех Красотата на коленете си. И ми се стори горчива. И я охулих.

Опълчих се срещу правдата.

Побягнах. О, магьосници, о, нищета, о, ненавист, на вас поверено бе моето съкровище!

Успях да прогоня от съзнанието си всяка човешка надежда. За да удуша радостта, се нахвърлих връз нея с безшумните стъпки на хищник.

Повиках палачите, за да гриза, загивайки, прикладите на техните пушки. Повиках бедствията, за да се задавя с пясък и кръв. Нещастието бе моят Бог. Проснах се в калта. Изсуших се на вятъра на престъплението. Надсмях се над лудостта.

И пролетта ми донесе ужасния смях на лудия.

Но напоследък, когато бях вече готов да изпусна последния хрип, реших да потърся ключа от някогашния пир, на който апетитът ми може би щеше да се възвърне.

Милосърдие — ето го ключът. Това вдъхновение доказва, че съм бълнувал!

Читать дальше →